Пловдивска област се намира в южната част на страната, а към нейната територия спадат някои общини. Една от тях е Раковски, в която е локализирано село Белозем. Това населено място е не просто едно от най-големите за цялата област, но и сред 20-те най-големи за цялата страна. Изключително плодородните почви правят така, че селото да предлага добри условия за развиване на селско стопанство и като цяло икономиката му да се намира в подем. То е в пределите на Горнотракийската низина на само тридесет км дистанция от втория по големина български град. Освен, че има пряк достъп до автомагистрала Тракия, мястото е част от жп линията Пловдив – Бургас. През селото текат водите на река Сребра, иначе в югоизточна посока землището достига до Марица. Два са карстовите извора, разположени наблизо – те носят имената Сатма бунар и Чирпан бунар. Сегашното си име селото носи от 1914-та година, а преди това се нарича Герен, в превод – бяло място.
Цели 20 могили се намират в околностите на село Белозем и известните чешки учени и братя Шкорпил правят описание на осемнадесет от тях. Борис Дякович прави друго важно откритие за историята на мястото, като намира два барелефа от мрамор с изображения на трите нимфи с група от Зевс и Хера. Предполага се, че кладенецът, в който са намерени находките, е използван в древността като светилище. Това се случва през 1922-ра година, а кладенецът е насред полето. Още на следващата година под ръководството на Александър Пеев са направени разкопки, а по това време той заема поста председател на пловдивското археологическо дружество. Лисичата могила определено е сред най-известните забележителности за местните хора, която е официално разкрита през 1975-та и е от типа селищна. Специалисти изказват предположението, че селище е възникнало преди повече от 7 000 години. Пътят Виа Милитарис минава от тук в епохата на Римската империя и свързва нейната западна и източна част. По наименованието на една от могилите може да се направи логичния извод, че тук освен българи и турци, са живели и татари. През 1845-та година започва да се оформя католическа колония в селото, за която е отговорен Андреа Канова.
Той е католически епископ на Пловдив през въпросната година и лично посредничи пред турските власти. Освен това помага и при закупуването на земи от българска територия. Същата година е известна за Белозем с това, че отваря врати първото килийно училище. Десет години по-късно започва строежа на два храма, съответно православен и католически. Постройките са завършени за две години и скоро след това им е направено освещаване. И до днес това населено място на територията на страната остава добър пример за това как нагледно могат да съжителстват две религии – източноправославната и католическата. 305 православни и 108 католически семейства живеят тук на първи януари 1908-ма година според официалните статистически данни. Общо тогава броят на населението достига 3038 човека, от които 602-ма са католици. Първото читалище не закъснява да започне своята дейност – това се случва през 1909-та година, малко преди избухването на Балканската война и скоро след като страната ни е обявила своята независимост.
